ОЖАДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖАДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ожаднѐя, ‑ѐеш, мин. св. ожадня̀х, прич. мин. св. деят. ожадня̀л, ‑а, ‑о, мн. ожаднѐли, св., непрех. 1. Изпитвам силна, голяма жажда, ставам жаден, силно ми се допива нещо; зажаднявам. Припомних си от колко време не съм пил и така страшно ожаднях, та нито за раните си вече мислех, нито за преследвачите. Ст. Дичев, Р, 151. Пътеката е равна и води до кайнак. На кайнака и чучурка му направих — да има и водица. Ожаднееш ли, пийнеш си водица и хайде обратно. Н. Хайтов, ДР, 179-180. От солената сланина [мечето] ожадня и слезе към реката. Налока се с вода и седна да размисли — нагоре ли, надолу ли да върви. Ем. Станев, ГЧ, 20. Той [царският син] като ожаднял много, вмъкнал се във въбела и като се напил, зел да излази. Христом. ВВ I, 31. Калинка вода ожадне, / Калинка вода ще пие. Нар. пес., СбНУ ХХV, 9. ^● Обр. Тогава свещеникът зачете молитвата за суша, в която се молеше Бог да прати от небесата напоителен дъжд за ожаднелите поля и ниви. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. Ти що пустиня ожедняла / с потоци бистри прохлади, / .. В душа ми болката заспала / не я буди! Ив. Вазов, Съч. ХХIIII, 203. ^● Нар.-поет. жаден ожаднях. Калинка жадна ожадне, / наведе вода да пие, / овчар се от бряг провикна: / — Не пий, Калинке, таз вода, / тази е вода кървава. Нар. пес., СбВСт, 65.

2. Прен. Обикн. с предл. за или следв. изр. със съюз да. Силно, страстно желая нещо; зажаднявам, жаждам, жадувам. Аз бях ожаднял да чуя нещичко за България. Ив. Вазов, Съч. VII, 184. Ожаднели за планина, за пътешествие в нови места, в един горещ ден,.., ние с бедния Хайнрих тръгнахме за Чамкория. К. Константинов, ППГ, 188-189.

— Други (диал.) форми: ожедня̀вам и ожъдня̀вам.