ОЖА̀ЛВАМ

ОЖА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; ожа̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разг. Жаля, съжалявам силно някого. Жена му и малкият му деветгодишен син изораха късно през есента... Но каква мъка, каква мъка беше тогава.. Той истински ги ожали. Ив. Мартинов, М, 61. Върнала се, не върнала се вкъщи и детето ѝ [на Пена Божилица] заболяло, залиняло, да го видиш, да го ожалиш, в три дни кожа и кости станало, живо да го оплачеш. К. Величков, ПССъч. I, 159. Върти дядо Ицо глава, чуди се, ожалва бае Крачуна, хем го жали, хем го теши. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Всички я ожалиха като я видяха. Тя беше отслабнала, като да беше лежала с месеци в затвор. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 407. Язе идем от бойно Косово, / .. / млого са ме тежко наранили, / .. / та не можем от коня да слезнем. / .. / Ожали го капетанска сестра, / подаде му една малка стовна, / подаде му водица да пине. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 153.

2. Диал. Оплаквам някого или нещо. Не пристъпи при трупа / никой да го ожали. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 824. Ех, на футбол пръв е Ваньо / и как силно рита! / Виж му дясното коляно / станало на пита!.. А носът му — леле-мале — / топка хей такава! / Видиш ли го — ще ожалиш спортната му слава. А. Душков, СбХ, 163. — Фала тебе, Рельо шестокрила, / .. / изнеси ме, море, на сбирище, / декато се говеда сбирая, / и сички свет че там да се сбере. / Тамо тизе мене да погубиш; / та тебе че секи да завали [захвали], / а мене че секи да ожали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 246.

3. Остар. и диал. Натъжавам, наскърбявам, разплаквам. Время бе благоприятно за плавание, обаче тая жива раздяла на много душ [души] ожали сърце; много ся слъзи проляха и не без причини. С. Радулов, ГМП (превод), 41. Та да го майка ожени [момичето], / ожени майка, задоми,/ па тогаз да го земеме [орисниците], / .. / И да разплачем два рода / и да ожалим Стояна. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 161. ожалвам се, ожаля се страд.

ОЖА̀ЛВАМ СЕ несв.; ожа̀ля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Натъжавам се, наскърбявам се, нажалявам се. Страшна буря са слу‑

чи на морето и ги [корабите] разби и погрузи сичките пред очите му. Аларик ся ожали премного от това злополучие. Г. Кръстевич, ИБ, 211. Кога чуло Марко Кралевике, / дечинята дека ми плакале, / много му се сърце ожалило. Нар. пес., СбНУ IХ, 100.

2. Оплаквам се, жалвам се, жаля се. Селяните се спогледаха, посбутаха се.. — За казване, има що да се каже, болярино. Има и от какво да се ожалим. Теглото ни е голямо. М. Смилова, ДСВ, 16. Сама е Рада вървела / през базовете падине, / па на кадию отоди, / кадийе да се ожали: / — Кадийо, море, судийо, / ел суди, ел че судим! Нар. пес., СбНУ ХLI, 423. — Дошел съм Бога да тража и да му се ожаля. СбНУ ХLII, 205.

Списък на думите по буква