О̀ЖЕГ

О̀ЖЕГ, мн. ‑зи, м. Диал. Ръжѐн. След това отиде при пещта, та я разрови с ожега Ц. Гинчев, ГК, 68. Празнуването [на въл‑

чите празници] се състои в това: най-напред турят в пещта помета, ожега и лопатата, па после запушат вратата на пещта, за да се запуши устата на вълка. СбНУ ХII, 10.

С ожег да те оженят. Диал. Да умреш. — Срещнала Веско и му казала: "Свърши се с майка ти. Сигурно ще се жени за Мачо кантонерина". С ожег да я оженят, та ни да се види, ни да се чуе. Кр. Григоров, ПЧ, 155.

Списък на думите по буква