ОЖЀНВАНЕ

ОЖЀНВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оженвам1 и от оженвам се; женене, задомяване, женитба. От тия щастливи времена на тяхното приятелско живуване,.., се породи и трае мълвата за близкото оженване на Цончо и Ненка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123. Ако човек иска да бъде винаги пред многобройна публика, трябва да е от село със запазен стар бит, защото цялото село ще присъствува на зачеването, на раждането, на оженването му и най-сетне цялото село ще го изпрати във вечното му жилище. Ив. Хаджийски, БДНН I, 47. Ще са мъча по силите си да бъдете всякога благополучни. На тези думи аз припомних родителите си, които оженването ми ще‑

ше да избави от голям товар. Ч, 1875, бр. 1, 43. Любят са Стойчо и Стоянка / от малки дур до големи, / дур са големи станали — / Стойчо ми й за оженване, / Стоянка за годяване. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 42. Расте Енчица порасте, станала й за оженване. Нар. пес., СбВСт, 430.

ОЖЀНВАНЕ

ОЖЀНВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от оженвам2 и от оженвам се; ожънване, пожънване, жетва. При нашите условия, няколко дни след оженването на нивата, следствие топлите ветрове, почвата толкова силно се втвърдява, че е невъзможно да се оре. ОФ, 1949, бр. 1498, 2.

Списък на думите по буква