ОЖЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖЀНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оженя¹ и от оженя се като прил. 1. Който е семеен; женен, задомен. Старецът бе дигнал дом на два ката и в него живееше с оженения си първенец и с останалата челяд. А. Страшимиров, К, 67. Досетих се, че в Расник имам оженен братовчед и си спомних дори как се казваше тъстът му, който се ползуваше с име на добър човек. Сл. Трънски, Н, 117. Някой си оженен мъж помоли един врач да му каже нещо цяр, заради очите на жена си. БО, 1846, бр. 2, 8. Син оженен, комшия е веке. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 113. // За жена — омъжена. — Бога тебе, незнани юначе! / Немой тие мене да отнесеш, / че я сам си мома оженена. Нар. пес., СбНУ ХI, 30.

2. Като същ. мн. оженените и (диал.) оженено. Противоп. неженените. Хора, които имат семейство; женените, семейните, задомените. Той [калугеринът] ходял от град на град,.., и казвал, че не бивало хората да ся женят, и оженените да ся парясват. Д. Душанов, ИПХЧ, 158. Август и последующите императори са опитали да отстранят туй зло с издаването на нови закони, които смалявали гражданските права на неженените и давали някои привилегии на оженените, особено на тези, които имали много деца. Н. Михайловски, РВИ превод), 324. Що я виде [Гюргелена] оженено, / жените си изпростия, / мъжки деца харизаа. Нар. пес., СбВСтТ, 998.