ОЖЕНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖЀНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оженям и от оженям се; оженване¹, женене, женитба. Либеа са Станчо и Станка / от малки чак до големи, / доде големи порасли, / станали за оженяне. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 280.