ОЖЕСТОЧЀНО

ОЖЕСТОЧЀНО нареч. Книж. С ожесточение; яростно. Противоп. смирено. Той [бащата] става изведнъж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм. Св. Минков, РТК, 110-111. Танковете наближаваха селото.. Срещу тях от първите къщи в покрайнините, укрепени здраво от немците и превърнати в бункери, се стреляше ожесточено. Ив. Мартинов, ДТ, 174. Скоро-скоро вече той щял да се заеме да зубри лудо, упорито, ожесточено. Д. Калфов, Избр. разк., 142. — Не разказът на нещата, а възкресението им в изкуството ще ни даде всичката благодат, която ние така ожесточено и безнадеждно дирим. Ал. Гетман и др., СБ, 269. Немските архипастири въстанале против ненавистния им проповедник още по-ожесточено. КМБП, 56. След сключване мира между България и Сърбия, недоволни фракции ся отделиха на два лагера от народната либерална партия и ожесточено се боряха едни против други, на които между разгара пострада княз Александър I (Батемберг). Правдоборски, НБО, 11.

Списък на думите по буква