ОЖИВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖИВЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оживен; оживление. Игнат Витанов, подпрял с длан лявата страна на брадата си, беше изненадан от оживеността на събранието, от загрижеността на хората. Кр. Григоров, И, 96. Светът е интересен за него преди всичко със своята калейдоскопична променливост и с буйната и външна опасност. М. Николов, Бр, 1930-1931, кн. 3, 84. Освен с красотата и оживеността на пристанището си град Алексан‑

дрия се славел още със своя музей. Ист. V кл, 102.