ОЖИВЛЯ̀ВАМ

ОЖИВЛЯ̀ВАМ1, ‑аш,(остар. книж.) несв.; оживѐя, ‑ѐеш, мин. св. оживя̀х, прич. мин. св. деят. оживя̀л, ‑а, ‑о, мн. оживѐли, св., непрех. Оживявам1. Целийт този на земята свят леко може да ся представи като някое широко поле, по което са разхвърляни кости.. И ще да предвиди с духа как ся сближават тия кости, как ся преплитат жилите, как покриват тялото, оживляват и стават. З. Петров и др., ЧБ (превод), 205.

ОЖИВЛЯ̀ВАМ

ОЖИВЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, (остар. книж.) несв.; оживя̀, ‑ѝш, мин. св. — ѝх, св., прех. Оживявам2. Пролетта, с една нова топлота, сичкото благополучно начнава пак да оживлява. Е. Васкидович, ПП (превод), 14. Известно е, че добрият и неякият чай укреплява и оживлява силите и възбужда приятно нервната система. Знан., 1875, бр. 13, 205. В очите намираме сичко, що йе хубаво и характеристично и що кичи и оживлява другите части на лицето. П. Иванов, (превод), Ч, 1871, бр. 20, 630. оживлявям се, оживя се страд.

ОЖИВЛЯ̀ВАМ СЕ(остар. книж.) несв.; оживя̀ се св., непрех. Оживявам се. Улиците се оживляват само вечер. К. Величков, ПССъч. I, 4. Вечерта на Гергьовдена, кога сяка българска душа се веселеше и кога сичка природа се оживляваше, тук един млад момък спокойно богу душа предаваше. Ил. Блъсков, ДБ, 32.

Списък на думите по буква