ОЖИВОТВОРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЖИВОТВОРЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от оживотворявам и от оживотворявам се; оживяване. Критическото разглеждане на едно представление обема: словописта и отношението ѝ към поставената рамка за оживотворяването ѝ; похвата и дадената образност от режисьора и интерпретацията на лицата в свръзка с динамиката и темпото на действието. К, 1926, бр. 98, 2.