ОЖУ̀ЛВАМ

ОЖУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; ожу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Трия, претривам, обелвам с жулене обикн. кожа; жуля, охлузвам. Рогата на биволиците се изтъркваха отзад от ярема,.., колелото ожулваше краката на Вранка. Ил. Волен, МДС, 99. Бавно, като ожулваше коленете и дланите си, се спусна по грапавата черничева кора на дървото и се сви във влажното коренище. З. Сребров, Избр. разк., 40. Аз отгризвам парченце диня и леден ток ожулва глътката ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 78.

2. Прен. Разг. Удрям, бия, жуля. Момчето се опъваше и това ядоса бащата. Ожули му един по врата.

3. Прен. Разг. Изпивам набързо, гаврътвам питие, обикн. алкохол; жулвам. Ожули две-три ракии и, както си беше уморен, очите му светнаха.

4. Прен. Разг. Вземам много пари от някого; обирам. Дадох колата на ремонт. Така ме ожулиха, че не мога да се съвзема. Пукнат грош не ми остана.

5. Диал. Изяждам нещо докрай; омитам (Н. Геров, РБЯ). ожулвам се, ожуля се страд. и възвр. Обувките се държат в сандъци и кошове или се струпват на камари, от което се смачкват, ожулват и набиват. РД, 1950, бр. 293, 3.

Списък на думите по буква