ОЖУ̀ЛЕН

ОЖУ̀ЛЕН, ‑а, ‑о, мн. и. Прич. мин. страд. от ожуля като прил. 1. Който е с наранена кожа. Когато [Веса] се прибра задъхана и разчорлена у дома, баба ѝ до късно трябваше да налага с билки ожуленото ѝ коляно. Г. Русафов, ИТБД, 108. За себе си числех, че винаги ще бъда по-малък от другите, винаги ще ходя бос, с къси панталони и ожулен нос от слънцето. З. Сребров, Избр. разк., 140. Ожулената му [на вълка] козина покара отново и скри старите рани. О. Василев, ДГ, 75. — Маруце, моме, Маруце, / Маруце, жаба зелена, / тебе ли Тано ще земе, / с ожулената глава. Нар. пес., СбВСтТ, 838.

2. Който е изтъркан, изтрит, износен, овехтял. Младият селянин,.., беше на около двайсет години: ръст имаше тънък, строен и красив под простата си ожулена абичка. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 127. Семейството обу нормални обувки — Дечев черни мокасини с демодирана дебела подметка, а Дечева полуботи с ожулени токчета. Ч. Шинов, БС, 5. Тя [момичето] огледа стаята със старомодните тапети, с кърпените дантелени завеси, ожулен гардероб и кухненски столове. М. Грубешлиева, ПП, 132. Все ми се струва, че ще те срещна с ожулена ученическа чанта, без шинел. Ст. Сивриев, ЗСБ, 256. Тя с камъче прозореца замеря. / И в миг при уговорения знак / хазяйката, завързала чембера, / я среща на ожуления праг. Бл. Димитрова, Л, 21.

3. Като същ. ожулено ср. Място от тялото на човек или животно, където кожата е наранена. Тя попипа дясното си коляно и отметна фустанелата си. Ожуленото над коляното беше се спекло. Тя усещаше как там нещо я смъдеше и как под розово-червената корица дребната рана пулсираше леко. Г. Караславов, ОХ I, 456. Отзад, точно над врата, дето, както разправяха, човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина и една драскотина, която повече приличаше на ожулено, отколкото на ударено. Г. Караславов, С, 46.

Списък на думите по буква