ОЖУ̀РЯМ, ‑яш, несв.; ожу̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. За слънце — изгарям, обгарям, ожурвам. ожурвам се, ожуря се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.