ОЖЪЛТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЖЪЛТЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; ожълтѐя, ‑ѐеш, мин. св. ожълтя̀х, прич. мин. св. деят. ожълтя̀л, ‑а, ‑о, мн. ожълтѐли, св., непрех. Диал. Ставам жълт; пожълтявам, жълтея. Излегла йе бяла Пеца / на Янешко рамно било, / та разгледа горе, долу, / разгледа по поле широко; / кога гледа бяла Пеца: / ячменете побелели, / а пченици ожълтели. Нар. пес., СбБрМ, 345.
— Други (диал.) форми: ожолтѐя, ожлътѐя и ожлтѐя.
ОЖЪЛТЯ̀ВАМ2 ‑аш, несв.; ожълтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. ожълтѐн, св., прех. Правя нещо да стане жълто, да пожълтее; пожълтявам. Търново се показа — залязващото слънце ожълтяваше варосаните къщи по Варуша, долу низината тънеше в хладна сянка. Ем. Станев, ТЦ, 103. ожълтявам се, ожълтя се страд.
◊ Кой ми (ти) ожълти гащите. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че съм виновен за нещо, за някаква постъпка или действие. Ожълтявам / ожълтя гащите. Разг. Подигр. Много силно се радвам или хваля.