ОЖЪ̀ЛТЯМ, ‑яш, несв.; ожълтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. св. деят. ожълтял, ‑а, ‑о, мн. ожълтѐли, св., прех. Диал. Ожълтявам2.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.