ОЖЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЖЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; ожъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. ожъ̀нат, св., прех. 1. Жъна докрай или голяма част, много от някаква площ; пожънвам. Найден я задържа. — Почакай де. Къде бързаш? Ожънахте ли нивата? Нона спря, погледна го: — Не можахме. Остана съвсем малко. Утре с тате ще го довършите. Г. Райчев, ЗК, 109. Нейде бучи комбайн и се сили да ожъне самичък повече от всичките жътвари на полето. И. Петров, НЛ, 258. Гдето посейвал человек жито, бил принужден там да стои докле го ожъне. Г. Йошев, КВИ (превод), 3. // Свършвам жътвата. Ожънахме с мама, свезохме снопите и трябваше да вършеем. Кр. Григоров, ОНУ, 48. Макар че бяха останали сами,.., вуйчови Божкови с хората прекопаха, с хората ожънаха. Ил. Волен, БХ, 6.

2. Прен. Придобивам нещо, което съм заслужил със своя труд; жъна, пожънвам. Тези чутни царе нямаха достойни наследници, които да можеха да ожънат плодовете от славните техни подвизи. М. Дринов, ПСп, 873, кн. 7-8, 26. Ако не посееш нещо, нема да ожънеш нищо. П. Р. Славейков, БП I, 20. ожънвам се, ожъна се страд. Тя [Елица] свика снощи от махалата момичета, за да дожъне днес. Повикала беше и Балю да връзва на младите, да носи вода и да складе на купен каквото се ожъне през деня. Ил. Волен, БХ, 101-102.

— Друго форма: ожѐнвам.