ОЗАДАЧА̀ВАМ

ОЗАДАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; озадача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Поставям някого в недоумение; смущавам, изненадвам, обърквам. На другия ден Димо поиска да сменят някои дялове и Кръстю веднага се съгласи. Това го озадачи. Той очакваше решителен отказ и се готвеше за кавга, а то... Г. Караславов, СИ, 272. Рангел беше решил още при първата акция да избяга със своите другари, но получената втора заповед за установяване на полка край София го озадачи. Д. Кисьов, Щ, 221. Твърде скоро Белички забеляза, че момичето губи интерес към него, изпада в безразличие. Това не се случваше често и го озадачи и разочарова. Д. Фучеджиев, Р, 126. Това, че мързеливецът и измекяр Къню Бесарабски си плюна юнашки на ръцете и не само че своето пожъна, ами отиде да помага на Илия — озадачи всички. А. Гуляшки, СВ, 251. Вълнението, нейната уплаха / ги порази, смути, озадачи. / Защо една студентка се стеснява / така пред тях и губи дъх от страх. Бл. Димитрова, Л, 43. Григора го осъждат да върне парите на поповите и туй твърде озадачило лукавия фанариотин. Г, 1863, бр. 7, 52. // Затруднявам някого. Докторът изгледа тържествующ внука си, като видя, че го озадачи с филологическата си вещина. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 35. Изглежда, този въпрос го озадачи много, защото дълго мълча и пухтя.. и онемя. Т. Монов, СН, 169. Владо Пингов го [влезлия] стрелна с гневен поглед — не му се работеше повече,.. Особено го озадачи голямата, разчорлена брада на клиента — как щеше да се справи с нея. Д. Спространов, С, 16. озадачавам се, озадача се страд.

ОЗАДАЧА̀ВАМ СЕ несв.; озадача̀ се св., непрех. Книж. Изпадам в недоумение, изненада, не зная какво да мисля, какво да правя. Арнаутите били застреляни, а Хюсни — прободен с кози рог. До мъртвите спокойно пасял катър с дисаги бели махмудии. Небутнати с ръка, непипнати. Озадачили се потераджиите, тръгнали да издирват разбойниците, стреснали се. Н. Хайтов, ШГ, 118. Хасан чауш се озадачи от тоя дързък, пренебрежителен отговор. Д. Спространов, С, 137.

Списък на думите по буква