ОЗАПТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗАПТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; озаптя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Обуздавам, възпирам някого; укротявам, усмирявам. На връщане, като додохме до могилата и взехме да наваляме надолу, че като рекоха сега онез ми ти коне ще бягаме, не можем да ги озаптим. Й. Йовков, Ж, 1945, 78. С тия хора ще стана господар на планината. Стига съм стоял в конака. Нека полудуват. Изправя ли се на крака, ще ги озаптя. А. Дончев, ВР, 281. Няма кой да озапти тези раз‑

вихрили се хулигани, които нарушават мира и спокойствието на почтеното гражданство. О, 1978, кн. 19, 20. — Грешката на Борис е в туй, че е уйдисал на Васковия акъл. — Подстрекавал го е — допълни Карата. — Аз не вярвам, че го е подстрекавал, но е трябвало да го озапти. П. Ангелов, Ж, 108. ^● Обр. Ха сега, като не можеш да озаптиш и такива малки неща, като любопитството си, печи се като гущер по голите склонове на тази нажежена до бяло планина. М. Яворски, ЕСВ, 93. Още в 866 година папа Николай I побърза да озапти желанието на българите за патриарх, като им внуши, "че истниски се смятат ония патриарси, които стоят начело на ония църкви, за които е доказано, че са основани от апостолите". Н. Драгова, КО, 63-64. озаптявам се, озаптя се страд. Вие, казва, трябва да ги [недоволните] озаптите. Вие, казах, си служите с много лоши изрази. Озаптява се добитък, а аз не съм нито пъдарин, нито пазвантин. Г. Караславов, ОХ III, 368.

ОЗАПТЯ̀ВАМ СЕ несв.; озаптя̀ се св., непрех. Разг. Преставам да лудувам, ставам мирен, кротък; укротявам се, усмирявам се. На младини беше много луд, невъздържан, но се озапти вече.