ОЗВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗВЕРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е изпаднал в състояние на разярен звяр; озверял, освирепял. Васил захвана да я удря немилостиво, при напразните ѝ усилия да се изтърве из ръцете му; тя успя да стори това само когато няколко други ръце се намесиха и дръпнаха озверения ѝ мъж. Ив. Вазов, Съч. IХ, 81. — Кажи на командира си, че ротата ми не е годна дори за отбрана. Дявол знае за какво ме оставиха тук. Шепа изнемощели и озверени хора. С. Северняк, ОНК, 192. Писъците и воплите на изплашените люде се сливаха с яростните викове на озверените ромеи, които се втурнаха в града с хищна жажда за грабеж. Д. Линков, ЗБ, 1. С животинска ярост.. с бой се спущаха децата върху парите. И само този ставаше обладател на някоя монета, който.. лягаше с цялото си тяло върху парата и я пазеше от озверените другари със загуба на кръв, на косми и на късове от жалкото си облекло. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.3, 28.

2. За лице, поглед, очи — който изразява ярост, свирепост, настървеност. Отгоре на хранения си кон Индже наведе глава и се замисли.. Той видя как кърджалиите бързат и напират, видя пламналите им очи и озверени лица, погледна напред и разбра всичко: насреща, не твърде далеч, се виждаше голямо село. Й. Йовков, СЛ, 119-120. Бай Ганьо удряше с всичката си сила по масата и с озверен поглед крещеше: "Аз ли? Аз ще им докажа; аз ще им дам да разберат кой е бай им Ганьо". Ал. Константинов, Съч., 304.