ОЗВЕРЯ̀ВАМ

ОЗВЕРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; озверѐя, ‑ѐеш, мин. св. озверя̀х, прич. мин. св. деят. озверя̀л, ‑а, ‑о, мн. озверѐли, св., непрех. Ставам свиреп като звяр; озверявам се. Можеше ли да има прилика между нейното лице — спокойно, топло, тъжно и все пак ведро — и това затворено, студено-свирепо лице на мъж, който още не е израсъл, а вече е успял да озверее? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 306. Месарската история разгневи Василев, озвери го, защото унижението действува най-силно, когато го премисляш в себе си, в самота. Съвр., 1980, кн. 1, 50. А в лагера — среднощна суматоха. Разкрито бягство. Шефът озверя. Бл. Димитрова, Л, 138. Аз съм уж виновникът, / а ти / като подсъдим стоиш пред мене... / Но в гласа ти чувам да трепти / нотката на диво озверение. / .. / Озверя ти . И ни раздели / тъмната ти и позорна слава. Хр. Радевски, ВН, 54.

ОЗВЕРЯ̀ВАМ

ОЗВЕРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; озверя̀, ‑ѝш, мин. св. — ѝх, св., прех. Правя някого да стане свиреп като звяр; ожесточавам, озлобявам. Понякога тия приказки, тая гавра, с която хората я преследваха, я озверяваше. — Лош бил, — говореше си сама на себе си, със светнали като на вълчица очи, — пиян бил. Аз тъй го искам! Й. Йовков, СЛ, 71. Кера не можа да довърши, той се хвърли отгоре ѝ и я събори на земята. Тя с мъка освободи дясната си ръка и го удари по лицето. Ударът го озвери още повече и той пак впи пръсти в шията ѝ. К. Петканов, ОБ, 95. // Правя така, че нещо (душа, сърце и под.) да се изпълни със злоба, с ожесточение; озлобявам, ожесточавам. Омразата се събирала в баба Карталка, която бранела закона. Тя обърнала жални очи и жените разбрали, че има много злост в гърдите си, че ако вземе и тяхната, ще озвери душата си. Д. Вълев, Ж, 19. Пиенето озверяваше сърцето му и разпалваше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 189. озверявам се, озверя се страд.

ОЗВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; озвѐря̀ се св., непрех. Ставам свиреп като звяр; освирепявам, озверявам1, ожесточавам се. Често кръстосването на материалните интереси накарват човека да се озвери и го правят способен за най-грозни престъпления. БД, 1919, бр. 5, 2. Озлобена, тя [жената] се спусна и го ухапа по ръката. Мъжът се озвери. Потърси с очи лопатата, но не я видя. М. Грубешлиева, ПП, 59. Момата се изправила над тялото на годеника си и не давала на баща си да се доближи до него: заплашвала го, че ще го убие, ако пристъпи само една крачка. Магьосникът разбрал, че дъщеря му се е озверила срещу него, проклел я и си отишъл. Н. Райнов, КЧ II, 14. Обр. Откак се проля кръв, тези села се бяха озверили. Нощем момците от едното село прехвърляха Поройница и палеха купните и плевните в другото село, цапаха вратите на девойките с катран. А. Каралийчев, СР, 38.

Списък на думите по буква