ОЗВЕРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗВЀРЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; озвѐря се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. 1. Озверявам се, озверявам¹.

2. Учудвам се; зачудвам се, звѐря се. Ка улезна у равни дворове, / учуди се Марко, озвери се. / "Снощи сме си с Магда сборували / сега Магда у носила лежи". Нар. пес., СбНУ II, 60.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.