ОЗВУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗВУЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. като прил. 1. За помещение, място и под. — който е снабден с апаратура за усилване на говор или музика. Озвучена зала. Озвучен площад.

2. За филм — който е със запис на говор и музика; говорящ, звуков филм. Противоп. ням. — Ние искаме да поднесем на нашия зрител добре озвучени и дублирани филми, които да не ангажират зрението му с четене на надписи. ВН, 1959, бр. 2516, 1.