ОЗДОЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗДО̀ЛЕ и (съкр.) оздо̀л нареч. Диал. Отдолу, оздолу. Ама тогай ги [копите] градиме като на сарък — остануваше оздале сушина. СбНУ ХLV, 390. Невеста платно ткаеше, / скрипците песна йе пейеа. / Оздоле иде тугинче, / тугинче младо ергенче. Нар. пес., СбНУ IV, 33. Станенине господине, / снощи дойдох от оздоле, / от оздоле Овчо-поле. Нар. пес., СбНУ I, 4. Оздол се чуят черни татаре, / оздол се чуят, озгор дойдоа, / Гено ле, Генке, черна робиньо. Нар. пес., СбВСтТ, 766. ^● Нар.- поет. Седлото му сребарно, / озгор-оздол свилено. Нар. пес., СбНУ I, 21.

— Друга форма: о̀здола.