ОЗДРАВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗДРАВЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оздравявам¹; излекуване, заздравяване². Той вярваше, че има и че не може да няма билка и за неговата болка,.. И чудно — покрай надеждата за оздравяването в съзнанието взе да се прокрадва и мисълта за умирачката. Г. Караславов, ОХ III, 5. Дано до сега снаха ми да е здрава, та да я поздравите от мене с добро оздравяване! АНГ I, 453.

◊ На оздравяване съм. За човек, орган, рана и под. Почти съм излекуван от тежка болест; подобрява се състоянието ми. Момчето боледуваше от плеврит, беше на оздравяване и скоро щяха да го изпишат. Б. Несторов, АР, 44. В парка чуруликаха птички и болните, които бяха на оздравяване, се разхождаха по чехли из алеите. П. Незнакомов, БЧ, 121. Когато една открита рана е на оздравяване, но вследствие на инфекция почва наново да действува, тогава казват, че раната се е "подлютила". СбНУ ХI, 415.

ОЗДРАВЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от оздравявам² и от оздравявам се; заздравяване¹. По същото време [1791-1792 г.] били предприети мерки за оздравяване на армията, като били екзекутирани Нури паша, Саръ Абдула паша. В. Мутафчиева, КВ, 87. Да поемем великата неравна борба за оздравяването на нашето общество и за насочването му в естествения път на модерното социално и политическо развитие. Г. Кирков, Избр. пр I, 87.