ОЗДРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЗДРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; оздра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Диал. Оздравявам1. Той с радост виждаше, че раненият бързо оздравя и се съвзима. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 167. — Хора сме, ще се разболее човек, ще оздравя. Й. Йовков, ПК, 133. След няколко недели ся случи да легна болен.. Без да зная аз, отиде в града, който бе далече два часа оттамо, и доведе ми най-добрия лекар. Остана при мене, докле да оздравям. С. Радулов, НД (превод), 87. Не умирам, / не оздравям, / нито тебе / пък забравям. Ц. Церковски, Съч. I, 210. Ако оздравя, аз сам негова, / ако ли умра, вий му дайте / наша Марийка фидан бойлийка — / най-мънинката, най-хубавката. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 90. Майка ѝ се зарадва / и си на навън излезе / да си тъгове разтуши, / че ще Янка оздравя. Нар. пес., СбАД, 22.