ОЗЕЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЕЛЕНЀН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. като прил. За пространство, площ — на който са засадени дръвчета, цветя и трева. Спретнати къщички с чисти озеленени дворове гледат към пометените улички. Й. Радичков, и др., ГСП, 86. Озеленени площи.

ОЗЕЛЕНЀН², ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. като прил. Който е изцапан със зелено петно от трева. Бияза стана, изтръска умрялото пиленце, но не сви ръката си. С другата надигна косата и с някакво тъжно съжаление погледна кървавите зърна, останали по озелененото ѝ острие. М. Яворски, ХСП, 127.