ОЗЕЛЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЕЛЕНЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Спец. Създаване и поддържане на зелени площи (градини, паркове, улични насаждения и др.) в населено място. Дворцовите сгради и паркове, както и създадените пред тях площади били високо благоустроени. Достатъчно е да се разгледа Версайския парк с многобройните фонтани и канали, с богатото озеленяване и скъпите му настилки, за да се установи това. Т. Горанов, и др., ПА, 47. Април и май бяха обявени като месеци за обзавеждане, хигиенизиране, озеленяване на работническите общежития, парковете, улиците. Тр, 1959, бр. 83, 2.

ОЗЕЛЕНЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от озеленявам² и от озеленявам се. Рядко. Едно озеленяване му трябва сега на този бял панталон и ще се простя с него.