ОЗЕМЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЕМЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оземля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Давам, отпущам земя за обработване на малоимотен или безимотен селянин. В нашето село — да има, да има само двайсет души със земя по десет-петнайсет декара. И тя нищо не ражда... Щяха да ни оземляват, пък няма откъде... К. Константинов, Избр. разк., 63. Като наш човек, оземлиха го — дадоха му земица като на безимотен. П. Велков, СДН, 362. — Аз съм един от основателите на ТКЗС-то — започна той, — влязох с пет декара и с двадесет ме оземлиха... Ил. Волен, МДС, 239. оземлявам се, оземля се страд.

ОЗЕМЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; оземля̀ се св., непрех. Придобивам земеделска земя. С отменението на спахийството българският селянин почна да се оземлява, да става стопанин и да се освобождава икономически. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43.