ОЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЍРАМ, ‑аш, несв.; озра̀, ‑ѐш, мин. св. озря̀х, св., прех. Остар. и диал. Съглеждам, обзирам, оглеждам. — И далеч, додето да озре би могъл да погледа, — вълна вълната тласка и шири се далеч и по-далеч. П. П. Славейков, КП ч. III, 144. И бащата със синът, вместо да се поздравят след толкова отдавна невидване, зеха да се блъскат един други и по ребрата, и по кръста, и по гърдите; то отстъпяха и озираха се, то пак политаха. Н. Бончев, ТБ (превод), 4.

ОЗЍРАМ СЕ несв.; озра̀ се св., непрех. Остар. и диал. Взирам се, оглеждам се, озъртам се. Той се озираше захласнато някак, като човек, който не гледа нищо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 100.