ОЗЍРАНЕ

ОЗЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от озирам и от озирам се; оглеждане, обзиране. Гората из около беше пълна с наши въстаници, стражари, пътници овчери и пр. След дълги озирания и наблюдения, да не бъдем черкезска или баши‑

бозушка банда, излизваха насреща ни тук-там накрай пътя. З. Стоянов, ЗБВ II, 98.

Списък на думите по буква