ОЗЛАТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЗЛАТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; озлатя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Позлатявам. Щом взе листа с тънката златна ципица по него, Колю веднага хукна, за да озлати бръшляновото клонче, с което щеше да окичи коледарския си калпак. Д. Бозаков, ДС, 60. ● Пак някаква гара. Светлината озлати прозореца. Ем. Станев, ИК III и IV, 318. озлатявам се, озлатя се страд.