ОЗЛОЧЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЛОЧЕСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; озлочестя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. 1. Правя някого злочест, нещастен. Главните герои в тия произведения на Петко Тодоров са хора от село, които градът е озлочестил или които страдат поради невежеството и сиромашията си. Г. Константинов, ПР, 181. Ние люто клехме тия наши предци, които са поробили нашето Отечество и са озлочестили народа ни. НБ, 1876, бр. 11, 41. — Ето я на̀ (снема короната от главата си и я турга на стола). За да я получиш, не ти треба да викаш неприятели и да опропастяваш царството ни, да озлочестяваш народа ни. В. Друмев, И, 45.

2. Правя нещо, с което погубвам доброто име, честта на някого (обикн. жена, семейство); обезчестявам. Хареса дъщерята на своя някогашен учител, ученичка в последния клас на гимназията. Обеща ѝ, че ще я вземе за жена и я озлочести. Т. Харманджиев, КВ, 28. Днес даваха малката Джамиле на стария развратник Ахмед бей, който озлочести навремето Симовата сестра и разсипа цялото семейство. Ст. Дичев, ЗС II, 297. озлочестявам се, озлочестя се страд.

ОЗЛОЧЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; озлочестя̀ се св., непрех. 1. Ставам злочест, нещастен. Защото ти си сполучил целта на всичко и си изпълнил всичките си желания, во время, че хиляди други ся озлочестиха всред живота си, всред надеждите си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 199.

2. Погубвам доброто си име, честта си. Казаха ми: творец си сам / на свойте всичките беди / смири се и признай без срам,/ че глупо се озлочести. К. Величков, ПССъч. II, 117.