ОЗНАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЗНАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; означа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. Прех. 1. Специално отбелязвам нещо; очертавам, определям. отбелязвам. Селянчето го погледна със сивите си очи, над които един рус мъх едвам означаваше веждите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 114. Не само защото е военна тайна, но струва ми се, излишно е да означавам по-точно къде се намирам сега. Й. Йовков, Разк. III, 188. Природата не е щела с нищо да означи лошия човек, по който знак би могъл да ся разпознава. Кр. Пишурка, К, 125. Той не направил в тази [география] дирнята никакво друго изменение, освен че означавал по-важните места и прибавлял някои измерения. БКн, 1859, кн. II, 300.
2. Назовавам, именувам, представям нещо с ново, друго име или знак. Новите софийски гробища са землището на село Орландовци. Софиянци, кога се шегуват, само с това име ги означават. Ив. Вазов, Съч. IХ, 48. И капризите му нерядко имат характер, какъвто ние означаваме с турската дума "дженабетлик". П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196. Исканото число левове означаваме с х. К. Кърджиев, А, 244.
3. Прех. Имам значение, стойност; изразявам, знача. Някак особено казахте: "към България!" Ако знаете какво означава то за мене... Ст. Дичев, ЗС I, 306. Личните и притежателни местоимения означават и граматично лице. Когато местоимението означава лицето, което само говори за себе си, имаме първо лице: аз, ние, мой, наши. Л. Андрейчин и др. БГ, 112. Заключителните изречения означават действия, от които второто се явява като последица. Л. Андрейчин и др., БГ, 273.
4. Прех. Само в 3 л. Обикн. със следв. изр. със съюз че (да). Показвам, обяснявам смисъла на действието или състоянието в предходното изречение; знача. Когато възлезе на един връх, далеко на запад му се мярнаха неясни светлини, които означаваха, че там спи Русчук. Ив. Вазов, Съч. VI, 67-68. В това време църковната камбана удари три пъти последователно. Това означаваше, че към църквата се приближава погребално шествие. Г. Караславов, ОХ I, 468. Богомилите имаха още и други обряд, който със‑
тоеше в благословението или ломлението на хлябът и приличаше на тайната вечеря на първите християни.. този обряд означаваше братско общение между членовете на еретическата черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 122. // Самов З л. Равносилно е, все едно че; значи. Една конфедерация на поробените източни страни, колкото и да е желателна, е неосъществима — казваше той. — Неосъществима е, защото това означава разкъсване на силите и увеличаване броя на противниците. Ст. Дичев, ЗС I, 304. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: "За г-н Илия Комков" — и то означаваше в същото време "за тихия, добрия и незлобивия Комков." М. Кремен, СС, 79. означавам се, означа се страд. Името "фейлетон" не е просто техническо име: то е в тясна връзка със съдържанието и стила на ония литературни произведения, които се означават с него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 161. Лабрадор е земя почти тъй злощастна, като Гренландия. Бедний народ, който я населява, се означи от европейците под името "ескимосци". С. Бобчев, ПОС (превод), 282. Даде ми той още и няколко инструкции,.., в които се означаваше горе-долу целта и длъжностите, както на самите апостоли, така и на новосъставените комитети. З. Стоянов, ЗБВ I, 291.