ОЗНАЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от означавам и от означавам се. В изречения като "Иглика и тя отиде в село" или "Иглика и нея я повикаха в село" с повторно означаване на подлога или допълнението се изразява понятието "също". Л. Андрейчин и др., БГ, 256.