ОЗНОБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗНОБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ознобя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. За слана — попарвам, измразявам, осланявам. Обща покруса беше обхванала всички, сякаш слана ги беше ознобила. Д. Спространов, Оп, 227. Калошато ляпо чувете [цвете], / само цавте, само капе. / Огън ли го изгорило, / ели слана ознобила? Нар. пес., СбНУ II, 42. Слана йе паднала, / слана девет педи, / та йе ознобила / големата нива, / с белата пченица. Нар. пес., СбНУ Х, 109. ^● Обр. Гюл краси тя на различни способи; / слана гюлът, а тебе завист озноби. П. Р. Славейков, КМ 1876, 47. — Как да стана, малка моме, / ти си мене осланила, / осланила, ознобила, / кайно слана пролетошна. СбНУ ХХХIХ, 177. ознобявам се, ознобя се страд.