ОЗОКЕРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗОКЕРЍТ м. Минер. Смолист минерал със зелен, жълт или кафяв цвят, а в пречистено състояние белезникав, с миризма на газ, който се употребява в медицината и в химическата промишленост (за получаване на смазки и лакове); планински восък, земен восък. Съобразно химичният му състав смолистият нефт преминава в асфалт, а парафиновият в озокерит — планински восък. П. Мандев, СПВ, 36. Земният восък или озокеритът е също от минерален произход, но се състои от въглеводороди от парафиновия ред. Пречистен се нарича церезин. Той е близък до парафина. Н. Николов, М, 325. Ако земното масло изгуби летливите си въглеводороди, сгъстява се и образува планински восък (озокерит) — меко със сивожълт цвят вещество, подобно на обикновения восък. Геол. IХ кл, 1951, 51.

— Рус. озокерит или нем.