ОЗОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЗОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; озоря̀, ‑ѝш, мин св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Озарявам. Огнянов пръв път изпитваше обаянието на боговдъхновените думи, с които старецът озоряваше своите. Ив. Вазов, СбНУ I, 138. озорявам се, озоря се страд.
ОЗОРЯ̀ВА СЕ несв.; озорѝ се, св., безл. Нар.-поет. Зора се озорило. Зазорява се, зазорява. Зора ми ся е озорило / из хубава Влашка земя / из гиздаво Дрянополе. СбБрМ, 116.