ОЗЪ̀РВАМ

ОЗЪ̀РВАМ, ‑аш, несв.; озъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Оглеждам. Озърваха грозните пепелища, споглеждаха се с баща ми и отминаваха с грижите си по своята неволя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 57. Но облак не един от стадото назад / останал е — окъпания свят / отвсякъде той да озърне. К. Христов, ЧБ, 75. Не отвърна Бойко / на майчини си думи. Изпод вежди / я сал озърна и приведе чело. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. озървам се, озърна се страд.

ОЗЪ̀РВАМ СЕ несв.; озъ̀рна се св., непрех. Озъртам се.

Списък на думите по буква