ОЗЪ̀РТАМ

ОЗЪ̀РТАМ СЕ, ‑аш се, несв.; озърна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Разг. Оглеждам се, обикн. за да се предпазя от нещо, защото се крия от някого или от неудобство и смущение. Шушукаха се, шушукаха се..и на Красимира тъй ѝ играеха очите. Озърташе се да не я види някой, че приказва с царицата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 167. — Здравей, Косьо! Влизай де, какво се озърташ! К. Калчев, СТ, 203. Останала сама, Султана се озърташе и ослушваше като крадец, да не би да я свари някой тук. Д. Талев, ЖС, 392. Ако някъде се съберяха хора да вечерят и да се повеселят, приказваха на ухо или с половин глас и подозрително се озъртаха. В. Геновска, СГ, 524. Орелът мълчал начумерен в клетката и диво се озъртал наоколо. Д. Манчев, БЕ I, 129.

Списък на думите по буква