ОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЙ¹ междум. Често удвоено ой-ой или утроено ой-ой-ой. 1. За израз на неприятно усещане и душевна болка; ай, ох, оле, олеле. Беше смут и тревога, беше плач и олелия... Ой, ой, ой! Г. Караславов, Избр. съч. I, 284. — Сарина, ако не се видим вече... Нали, Сарина... Кажи, Сарина.. А детето пази като очите си... Ой, ой, ой какво ни дойде на глава, Сарина... Какво ще кажа на Соломон. М. Грубешлиева, ПИУ, 230. Не стой, либе, / не стой срещу мене / ой, ой, не стой срещу мене. / Изгорех за тебе. СбВСтТ, 606.

2. За израз на изненада, обикн. неприятна; ай. — Това майка ви ли е? Ой, изглежда много строга! Й. Йовков, ЧКГ, 191. — Ой, какви малки крави! Ой, ой! — каза той. П. Вежинов, НС, 90. — Колко е часът? — пита главата, без да отваря очи. — Осем. ‑Ой! П. Незнакомов, МА, 16. — Ой... — заплака момченце — / счупих пъстро стомненце! В. Паспалеева, МСС, 10.

3. За израз на радост; ах, ех, ай. Илия гледаше черните туловища на машините и една мечта стопляше сърцето му: да можеше да пипне там вътре някоя част и ей така да усети как машината ще потрепери, ще пусне пара и ще заработи. Ой, че хубаво ще бъде. С. Кралевски, ВО, 106.

ОЙ² частица. Диал. 1. Нар.-поет. За усилване при обръщение, понякога с удвоено лично местоимение във вин. или частици айде, леле, ле; ай. Сън сънувах, ой нерадост / опустяла младост. П. К. Яворов, Съч. I, 65. Ой соколе, сив соколе, / като стоиш на високо, / .. / виждаш ли си Видин града? Нар. пес., СбВСтТ, 753. Разсърди се млади Крали Марко, / па си пита коня от под себе: / "Ой те тебе, мой добър коню, / дал не виде Вида дек се скрила?". Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 14. Па отиде на орото, / .. / та па моми отговаря: / "Ой ви вази, малки моми, / убав ли съм, малки моми?" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 329. Ой айде, айде, бре бело Янче, сос мен ке та во̀да. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 186. Ой леле те, Петре младожена, / току ли сме вера уверили, / току

ли сме дума одумали / да утакмиш косемско девойче! Нар. пес., СбНУ ХLV, 346.

2. Като обръщение за повикване; ей, хей. Той кат ги видял [хайдутите], повикал им: "Ой!" и те се обадили: "Ой, какъв си бе?" СбНУ ХХIХ, 201.

3. При отговор — да, аха, ей. — "Алю, и ти си българин, нали? — той ми отговори с едно глухо утвърдително "ой" и лицето му се промени. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 62. — Дядо Митьо! — извика домакинът. — Ой? — обади се пазачът на стопанския двор. Ем. Робов, ХВ, 41. Идеше към кошарата човек с тояга в ръка и наметнат с чепкен. — Ей! — извика пак тъй спокойно овчарят. — Ой! — се обади човекът, дето идеше към кошарата. Т. Влайков, Съч. III, 215. Вратите и прозорците на къщата бяха отворени, ала вън нямаше никого. — Гино, Гино! — позова грубо Вешовски. — Ой! — тутакси се обади отвътре женски глас. Г. Райчев, Избр. съч. I, 168.

ОЙ³ местоим. Диал. Дат. п. ж.р. На нея, ѝ, ней. Он како седел при ню там, заспал ой на скут. Т. Панчев, РБЯд, 236.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.