ОЙМАРА —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ЙМАРА, ж. Диал. В съчет.: Ходя като оймара. Скитам безцелно, шляя се без работа; хайманувам. Едни родители харесаха по-малката сестра и пратиха сгодежници да я вземат за сина, който вече навърши шестнайсе години. Стига е ходил като оймара по сокаците. Г. Краев, АЗ, 29.
— Други (диал.) форми: о̀ймала и о̀ймана.