ОКАЗИОНАЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАЗИОНАЛЍЗЪМ¹, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическа теория от ХVII в., която обяснява взаимоотношенията между душата и тялото чрез непосредствената намеса на бог.

— Фр. occasionalisme.

ОКАЗИОНАЛЍЗЪМ², ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми. Езикозн. Случайно, инцидентно създадени в даден контекст дума или израз, както и значение на дума, които не са утвърдени в езика, не са лексикализирани. В хумористичните жанрове често преднамерено се създават оказионализми за постигане на изразителност.

— От лат. occasionalis 'случаен'.