ОКАЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКА̀ЛЍНА ж. Метал. Окис, който се образува на повърхността на разтопен метал при охлаждането му. Металът се превръща при загряването в окалина, която е по-тежка от него. В. Цокова, ОПВ, 21-22. В машиностроителните заводи всеки ден се загряват големи количества метал, при което се получават цели купища окалина. Св. Райчева, К, 48. Значителен ефект се очаква от съоръжението за почистване на окалина от нагрети пръти. О, 1971, бр. 7, 2. Най-напред в топилното пространство се поставяла шихтата — късове чугун (до 400 кг), желязна окалина и руда. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 89.

— Рус. окалина.