ОКАЛЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАЛЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; окалъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. 1. Поставям нещо (обикн. шапка, обувки и др.) на калъп, за да поддържам формата му; оформям. Подидаскал Мироновски се контеше твърде грижливо, всяка събота вечер си окалъпваше феса. Ив. Вазов, Съч. VIII, 60.

2. Прен. Правя някого да придобие опит и навици, добро поведение; шлифовам, очупвам, оформям. Общата тема е: първата любов на млади хора — ученици, ученички, писарчета и други такива натури, които животът още не е окалъпил. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264. окалъпвам се, окалъпя се страд.

ОКАЛЪ̀ПВАМ СЕ несв.; окалъ̀пя се св., непрех. Остар. Вписвам се, адаптирам се, пригаждам се съобразно някакви изисквания на обществото или времето. Условията на живота.. са създали у нас един особен тип поети .. — след като са убили онези, които не са считали за достолепно да се окалъпят в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 198.