ОКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀КАМ, ‑аш, несв., непрех. и прех. Диал. Викам. Отечество любезно! Да е да пада лебо готов от небото, / че турим у торбата, че седнем край селото, / цел ден че да се дзверим на твойте красоти. / Че окам колко можем: / Отечество любезно, е убаво си ти! Елин Пелин, Съч. V, 113-114. И пие селякът, и ока, и псува. К. Христов, ХЗ 1939, 126. Пуста халва о̀ка, пуста душа сака, пусти пари нема. П. Р. Славейков, БП II, 89. Я айде да ви водим / у бащини ми дзъвнине [зимници], / па че тогай да окам: "Я елате, тато и чичо, / бъчва със вино изтече". СбВСТТ, 812.

◊ Окали ти попове на главата. Във 2 и 3 л. Диал. Клетва. Да умреш.