ОКАМЕНЯ̀ВАНЕ

ОКАМЕНЯ̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окаменявам и от окаменявам се; вкаменяване2. Той [Смил] просто виждаше, съзнаваше или поне допущаше, че всичко е вече решено, че неговите сметки съвсем няма да получат удовлетворение, че този свят на очевидно застиване, на окаменяване е твърде чужд на хора като него. Д. Добревски, БИ, 62-63.

ОКАМЕНЯ̀ВАНЕ

ОКАМЕНЯ̀ВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. Вкаменяване1.

Списък на думите по буква