ОКАНЍК

ОКАНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Оканица (в 1 знач). Ботю пиеше, въпреки моите съвети. Пиеше той с такава охота, щото и дясната му ръка не стоеше мирна, с която той командуваше. Причината бе пръстеният оканик. З. Стоянов, ЗБВ III, 44.

Списък на думите по буква