ОКАРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАРЍНА ж. Малък глинен или метален диатоничен духов инструмент с форма на гъша глава и осем дупки в две редици за лявата и дясната ръка, който по звучене прилича на флейтата. Извади окарината,..

и тихо я положи на устната си. Чурулене като глас на славей изпълни тесния мръсен кубрик. Н. Антонов, ВОМ, 167. До 1960 година по пазарите и панаирите все още се намираха глинени окарини; продаваха ги грънчарите. Й. Радичков, СР, 79. Тогава баща им даваше по някое левче и те се трупаха около наредените в дълги редици пъстри стомнички и паници, около тезгяхите с петлета, окарини и пискуни. Ем. Коралов, ДП, 24. Всеки ден излапваше сладко по цяла паница току-що издоено топло мляко,.. Сетне дълго свирукаше с глинената си окарина или с шареното си дудуче. Г. Русафов, ИТБД, 227.

— Ит. ocarina 'гъска'.