ОКАЧА̀ЛКА

ОКАЧА̀ЛКА ж. Остар. Закачалка ( в 1, 2 и 3 знач.). В стаята до кухнята имаше широк железен креват с разхвърлени изпокъсани одеала.. Освен него имаше само една окачалка на стената — никакви други мебели. Г. Белев, КВА, 184. Първата му работа бе да свали сакото си и да облече вехтото, което като чучул висеше на окачалката и пазеше стаята през неработното време. Д. Калфов, Избр. разк., 205. Той [Ради] седна на единия стол в празната широка стая с малко, жълтеникаво бюро и стояща окачалка в ъгъла. С. Мокрев, ЗИ, 315. Окачалките на гардероба са специални.. Те се състоят от хоризонтални лостове, които се въртят около отвесна ос. С. Цонев и др., ВА, 54.

Списък на думите по буква