ОКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКА̀ЧАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); окача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Окачвам; закачвам1, закачам1. Костадин се събуди цял в пот. През тъканите завеси, които Христина бе окачила вчера, за да му угоди, се процеждаше светлината на месеца. Ем. Станев, ИК III и IV, 397. В равния и набит двор на дядо Костадина снахите му изнесоха дебело кросно, забиха два кола в земята,
окачиха на края на нишките корито, развиха преждата, изопнаха я. К. Петканов, СВ, 31-32. Филчо стана от дръвника, отвърза биволите, отведе ги в обора.. затвори вратата и окачи резето. К. Петканов, Х, 23.
◊ Няма да ми (ти) окачат медал. Разг. Употребява се за подчертаване, че усилията, труда за нещо няма да бъдат оценени, забелязани. Защо се трепеш толкова да те пита човек. Спри се малко. Няма да ти окачат медал децата ти. окачам се, окача се страд. — Знамето трябва да се окачи незабавно! — каза той спокойно. — Веднага! П. Вежинов, ВР, 30.
ОКА̀ЧАМ СЕ несв.;окача̀ се св. Диал. Окачвам се, закачам се, закачвам се. Миг след това една голяма риба се окачила на въдицата, ала слабото човече нямало сили да я изтегли: рибата почнала да го тегли към себе си. А. Разцветников, СН (превод), 39. Рипи дете, на кон' се окачи. СбНУ ХLIХ, 12.
◊ Окачам (окачвам) / окача воденичен камък на <шията> някому. Разг. Създавам големи затруднения някому, обикн. като му възлагам да се грижи за някого. Окачам (окачвам) / окача въжето някому. Разг.; Окачам (окачвам) / окача вратовръзката някому. Жарг.; Обесвам някого. Не, драги, трябва да бъдем по-тактични. Ти не си тукашен, не познаваш хората. Който е за обесване, аз сам ще му окача въжето. М. Марчевски, ГБ, 53. Окачам (окачвам) / окача звънец някому. Разг. Подигр. Изобличвам някого публично, с което го излагам, правя го за смях. Окачам (окачвам) / окача катинара (кофара) на нещо. Разг. Заключвам, затварям нещо, като с това то престава да функционира. Окачам (окачвам) / окача медал на някого. Разг. Ирон. Обикн. в мин. и бъд. вр. Няма да похваля някого, да го наградя (за подчертаване, че някакво поведение или постъпка няма да бъде оценена, макар да заслужава). Окачам (окачвам) / окача на бесилка<та>, (бесило<то), въжето> някого. Разг. Приписвам някому действия, които не е извършил; обвинявам някого в нещо, за което той може невинно да пострада. Окачам (окачвам) / окача на гвоздей (гвоздея, клечка<та>, кука<та>, пирона) нещо. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се от нещо. Окачам (окачвам) / окача на кутрето си някого. Разг. Диктувам поведението на някого, влияя му силно. Окачам (окачвам) / окача рога на някого. Разг. 1. За омъжена жена — изневерявам на съпруга си. 2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого. Окачам се (окачвам се) / окача се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. 2. За жена — натрапвам се на някого за съпруга. Окачам си (окачвам си) / окача си въжето <на врата, на шията>. Разг. 1. Обесвам се. 2. Сам си създавам големи затруднения като ставам зависим; заробвам се. 3. Заемам се с опасна, рискована работа и с това се излагам на смъртна опасност. Окачам си (окачвам си) / окача си обица <на ухото>. 1. Разг. Вземам си поука от нещо неприятно или от някаква грешка и внимавам да не се повтори. 2. Диал. Обикн. в пов. накл. Зная, помня, че ще ми бъде отмъстено за нещо. Окачил ме е късия. Диал. 1. Ядосан съм и псувам. 2. Пиян съм. Окачило ми се е. Разг. Направило ми е силно впечатление.
ОКА̀ЧАМ СЕ, ‑аш се, несв.; окача̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Залявам се, захващам се с някого; закачам се. — Непременно трябва да го отвърнем. Па и ти, Сава, какво ще направиш на Белодушкова? Той е всемогъщ. Слушай, не се окачай с този лош човек. Ив. Вазов, НП, 24. Черешовци негодуваха, но не смееха да се окачат с него, като знаеха буйността му. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 127.